*   *   *  

   Красимир все още се намираше в черния джип, от където наблюдаваше двете полицайчета. Нямаше никаква представа какво се случваше в момента с партньора му и Георги, защото не се беше чувал с тях от доста време, но със сигурност все още не бяха пипнали Петър, щом не се бяха обадили. Преди няколко минути едното ченге беше излязло от автомобила и беше тръгнало пеша в някаква посока. Това негово действие беше привлякло вниманието на Десятката, но не след дълго наемникът, беше разбрал, че антимафиотът просто беше отишъл за кафе, което със сигурност означаваше, че служителите на реда се подготвяха за едно дълго чакане, но на какво? Въпреки това, само няколко секунди, след като се беше завърнал и се беше качил отново в цивилната полицейска кола, той и колегата му бяха потеглили. Красимир веднага запали двигателя на джипа.   

*   *   *

   Станимиров и Петков се движеха по улицата, която щеше да ги заведе до желаното място.

-         Не мислиш ли, че трябва да изчакаме подкреплението, преди да правим каквото и да било? - попита Васил. Искрено се надяваше да получи положителен отговор на въпроса си.

-         Не, нямаме време! - съвсем сигурен в думите си отговори Ивайло. – Достатъчно дълго чакахме, за да хванем този негодник и сега сме длъжни да действаме веднага. - Мъжът замлъкна за момент, след което добави с успокояващ тон: - Спокойно и сами ще се справим! Няма да ни се изплъзне. Кога ще сме там?

-         До минута ще пристигнем.