до утре отговорих,

надявам се не се слиса,

защото се разбърборих.

...

Утре е, позволявам си и пиша,

ала за какво, едва я познавам,

но знам, че дори когато диша,

интересно е, това го признавам.

...

Романтика каза че обича,

стихотворения ще правя,

дали пред някого да коленича,

рими от речника да изравя?

...

Мъча се, а каквото се случи,

от сърце е, дано да личи,

питам се, дали ще сполучи,

дали усмихват се онези очи?

...

И веднага друго ми идва на ум,

изглеждащо по-несериозно,

смехът е за душата лукум,

а радостта нещо грандиозно.

...

Да не отговаря, просто да се засмее,

това е нещото, което силно привлича,

надявам се моя милост да го проумее,

а нейна да продължава да ме отвлича...