Времето спира,

битието продължава,

споменът напира,

но реалността побеждава.

Времето спира

и рана отварям,

умът ми блокира,

а сърцето изгарям.

Времето спира, 

но мисълта не престава, 

грубо да раздира  

живота, който остава.  

И времето тръгва, 

някак си сиво, бездушно,  

съдбата те подлъгва,  

пресметливо, равнодушно.  

Докато отново не спре,  

събуждайки спомен за нещо,  

което уж щеше да умре,  

а то сега е още по-горещо...