Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03 22:20 - Страхът е лош съветник, липсва ли, се превръщаме в камикадзе
Автор: stamenmihalevski Категория: Други   
Прочетен: 159 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.03 01:01


    Понеже живеем в интересни времена, в които искаме или не, прекарваме по-голямата част от дните с близките си и най-вече със себе си, затова реших да ви споделя нещо, което се върти в главата ми напоследък. Всички познаваме легендата за Кубрат и снопа от пръчки. Всички също така сме наясно, че в България може да живеем около седем милиона души, но има поне десет милиона мнения по всеки въпрос. Въпреки това, ако всеки от нас се опита, съм сигурен, че може да открие нещо, което да обедини ако не всички в държавата, то поне близките му, за да преминем по-леко през ситуацията, в която се намираме.

   Страхът е нещо, което много често стои в основата на решенията ни. Той може да бъде полезен, но и крайно вреден. Точно защото се страхуваме от мечки например, ние или не ходим в гората, или отиваме там подготвени. Това безспорно пази живота ни. От друга страна ако се страхуваме да споделим на човека, в който сме влюбени за чувствата си, то никога няма да бъдем заедно. Предполагам в този момент страховете ни са свързани с други неща, затова ще се концентрирам върху тях.

   Да започнем с най-актуалната тема. Ако се страхуваме прекалено много от вируси, то нищо чудно да си останем вкъщи до края на живота ни и то не защото някой ще ни задължава да го направим, а защото ние самите няма да посмеем да си покажем носа навън. Все пак вируси винаги ще има. В днешно време е възможно да правиш почти всичко от дома си и ако позволиш на страха от тях да надделее над всичко останало, то нищо чудно да се изолираш завинаги от обществото, което едва ли ще е полезно за развитието на който и да е било от нас, а и перманентният страх е вреден за здравето. Ако бъркам за последното, нека лекарите ме поправят. Все пак имаме нужда от социален живот и то не само в социалните мрежи. Ако пък не се страхуваме изобщо от вируси, то ще се отнасяме безотговорно към собственото си здраве, а и към това на близките и приятелите ни, което застрашава както нас самите, така и тези, които обичаме най-много. Може би е най-добре да се страхуваме, но малко, в разумни граници.

   Има не един и двама от нас, които в този момент се страхуваме повече от отнемане на права, отколкото от вируси, а други стигаме по-далеч мислейки за чипове, с помощта на които дори и най-бруталните диктатури биха изглеждали като детска игра. Ако се страхуваме прекалено много от тези неща, то рискуваме да направим някоя глупост, благодарение на която да попаднем на място, на което така или иначе свободата ни ще ни бъде отнета, без значение дали опасенията ни, свързани с отнемане на права или инсталирането на чип в тялото ни, са основателни. Ако пък се страхуваме прекалено малко от това, то рано или късно ще се случи, защото ще заменим свободата си в името на това да се справим с проблем, от който ни е страх повече. Може би е най-добре да се страхуваме, но малко, в разумни граници.

   Друго нещо, от което повечето от нас се страхуваме, са войните. Ако се страхуваме прекалено много от една евентуална война, отново рискуваме да стигнем до крайности. Или ще навредим на психичното си здраве, или е възможно да отдадем живота си на подготовка за нещо, което може никога да не се състои. Ако пък изобщо не се страхуваме от войните, то е възможно някой ден да се случи и ние да сме неподготвени. Може би е най-добре да се страхуваме, но малко, в разумни граници.

   Всички малко или много се страхуваме от смъртта. Ако постоянно мислим за нея, то отново рискуваме психичното си здраве, а и не само. Вероятно един перманентен срах от нея, просто ще ускори процеса и ние ще я срещнем по-рано. А и защо да се страхуваме толкова много от единственото сигурно нещо в живота ни? Ако пък не се страхуваме от смъртта, то се превръщаме в камикадзе, без значение дали шофираме, дали се борим за някаква кауза или дали искаме да си направим селфи на някое нетипично място. Може би е най-добре да се страхуваме, но малко, в разумни граници.

   И така… Страхът е лощ съветник, но липсва ли, се превръщаме в камикадзе. Останете си със здраве и с бистър ум!




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stamenmihalevski
Категория: Други
Прочетен: 59474
Постинги: 73
Коментари: 62
Гласове: 147
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031