Калоянова, съпругът й и финансистът се изкачваха по стълбището на един петзвезден хотел, в който преди малко си бяха наели стаи. Трябваше да стигнат до третия етаж. Щяха да си вземат по един душ и да си починат. Преди обаче да се насладят на първите си милионерски сънища, смятаха да посетят някой ресторант наоколо, където да отпразнуват успешното завършване на мисията и благополучното пристигане във френската столица – Париж. По време на полета, жената беше разказала накратко на Христо и на Петър, какво се беше случило през последните няколко дни, но им беше спестила доста подробности, които смяташе да им сподели по време на вечеря. Даниела и мъжът й вече бяха стигнали пред вратата на жилището, където щяха да преспят. Момчилов беше наел съседното. Преди господин и госпожа Калоянови да влязат в хотелската стая, финансистът се обърна към приятелката си и й каза:

-         Изчакай за момент.

Свали от гърба си раницата, с която вече няколко дни не се беше разделял. Отвори я и от нея извади някаква рекламна найлонова торбичка. Тя беше непрозрачна, затова не можеше да се види съдържанието й. Подаде я на жената и й каза:

-         Ето, това е малък жест на благодарност.

Даниела взе торбичката, но не погледна вътре, а попита:

-         Всичко е така, както се бяхме договорили, нали?

-   До последния цент - отговори Петър. - Без теб нямаше да успея, така че не бих си позволил сега да те лъжа.

-       Защото ако си се опитал да се разминеш с една кутия шоколадови бонбони, ти обещавам сериозни проблеми.

Тримата се засмяха.

-         Хайде по стаите! След два часа ще се видим отново.

Калоянова вече нямаше търпение да навакса със съпруга си пропуснатите през последните няколко дни интимни моменти. Това беше ясно на Момчилов, затова той не се забави повече и остави насаме брачната двойка.

Хубав разказ! Поздрави! Ще има ли продължение?

Продължение няма да има със същите герои, а иначе темата на разказа винаги е съществувала и винаги ще съществува предполагам, а дали аз пак ще пиша по нея не знам. Разказът е от 44 глави и ако сте ги прочели всички, то тогава ще ме зарадвате много, а ако ли пък не, ще ми бъде достатъчен и комплимента за последната, за да се усмихна удовлетворено, като естествено тайно ще се надявам поне да прегледате набързо и останалите. :))) Поздрави и на Вас!