- Къде отиваме? - учудено попита Петков.
- Не знам, просто по-далеч от хиените от телевизията. Много са опасни, особено в такива ситуаций, така че по-добре да не се навъртат около нас.
- Ами Петър? Няма да е зле да се върнем и да го изчакаме. Появи ли се, да си вземе билета и личните карти, ще го пипнем, и ще го принудим да свидетелства срещу Чернев. Така мръсното мафиотче ще получи по-голяма присъда.
- Прав си.
Ивайло дръпна рязко волана на ляво. Автомобилът се наклони. Чу се силен звук от триещи се гуми в асфалт. Траекторията на движение на колата беше променена на сто и осемдесет градуса. Миг по-късно машината пътуваше в обратната посока.
* * *
Часът беше около седем вечерта. Станимиров и Петков вече доста време чакаха търпеливо на мястото, където трябваше да се появи финансистът. Него обаче все още го нямаше. За да са сигурни, че не са го изпуснали, до-като бяха отсъствали, веднага след пристигането си бяха надзърнали в пощенската кутия, в която по-рано бяха оставили плика. За техен късмет той си беше там. Въпреки, че Петър все още не го беше взел, ченгетата бяха притеснени. Даниела им беше написала в съобщението, че той ще дойде следобед, но както изглеждаше, беше променил плановете си. Защо, полицаите не знаеха, но все повече започваха да се замислят над варианта, да прекратят чакането и да отидат някъде, за да отпразнуват постигнатия преди няколко часа успех. Търпението на Ивайло се изчерпа първо.
- Василе, дай да се омитаме от тук. Все пак днес свършихме отлична работа, така че заслужаваме почивка.
- Знаеш ли какво? И на мен ми писна да вися пред този блок. Дори и да не успеем да хванем съветника, ще спим спокойно.
- Как мислиш, трябва ли да оставим пратката в кутията?
- Помниш ли, какво е записано на билета?
- Какво имаш в предвид?
- За полета, в колко часа е?
- Мисля, че утре, но не съм сигурен точно кога?
- Мамка му! - изруга Петков. - Е, тогава ще е по-добре да проверим.
- Я чакай малко! Отвори жабката.
Мъжът я отвори. Вътре имаше два нови пощенски плика. Станимиров се усмихна доволно, когато видя, че паметта не му беше изневерила. Васил се обърна към колегата си и му каза:
- Отивам да взема билета и личните карти, а после ще ги сложим в някой от тези и отново ще ги пуснем в кутията.
- Как ще я отвориш?
- Ще пробвам първо с добро, а ако не... - ченгето се усмихна, без да довърши изречението си.
Излезе от колата. Не беше минала и минута, когато се върна. Държеше в ръката си пратката за Петър. Ивайло го погледна и го попита:
- Как беше, с добро или...
- Имаше някакъв намачкан вестник под плика и затова не беше паднал на дъното. Бръкнах през отгоре и го взех.
Петков нетърпеливо започна да го отпечатва. След секунда, вече можеше да извади съдържанието му. Двамата полицаи останаха повече от изумени. Вътре имаше две абонаментни карти за видеотека и няколко слепени листа хартия. Спогледаха се, но никой от тях не знаеше какво да каже.