Постинг
11.09.2013 00:28 -
Жажда за пари (42) - "Трябваше да направя нещо"
Красимир беше паркирал черния джип на около четирсет метра от мястото, където беше спряна цивилната полицейска кола. Преди около пет минути двете ченгета бяха излезли от автомобила веднага след като бяха пристигнали. Дори бяха извадили пистолетите си, още преди да влязат в сградата, към която се бяха отправили, което беше ясен знак, че вътре се очакваше да бъде напечено. Наемникът не знаеше какво точно се случваше, заради което любопитството му се беше изострило. Малко след като служителите на реда бяха влязли в блока, се беше чул изтрел. В този момент на Десятката му беше станало ясно, че положението наистина е сериозно. Даде си сметка, че случайно беше попаднал на полицейска акция. Странното беше, че все още нямаше никакво подкрепление за антимафиотите, въпреки критичната ситуация. Вероятно там, от където се беше чул изстрела, имаше най-малкото ранени, а беше възможно да има и убити. „Венци няма да ми повярва, като му разкажа, какво ми се е случило.“ - си помисли Красимир и се усмихна доволно. Започнаха да се чуват сирени. Автомобилите със сигурност се приближаваха, защото звукът се усилваше все повече. Това не притесни по никакъв начин наемника, затова остана на мястото си, без да има някакво намерение да си тръгва, преди да разбере какво беше станало вътре. Все пак винаги можеше да каже, че е попаднал тук случайно, ако по-късно бъдеше привикан като свидетел. Другото нещо, което го успокояваше, беше че името му беше чисто според регистрите на служителите на реда, така че не можеха между другото да го занимават със стари грехове. Пред блока, в който бяха влязли Станимиров и Петков, започнаха да паркират множество полицейски коли. Освен тях, спряха и две линейки. Ченгетата изскочиха от автомобилите и тичайки, нахълтаха в сградата. Те бяха съпроводени и от два медицински екипа. Десятката се изуми от голе-мия брой пристигнали антимафиоти. Със сигурност мъжете, които преследваше, се бяха забъркали в доста сериозна акция, свързана с неслучайни хора. След малко се появиха коли от националните и от някои местни телевизий. От тях слязоха множество журналисти, заедно с техниката си. Явно че екшънът дори щеше да бъде отбелязан и разяснен поне отчасти във вечерната емисия на новините. От входа на блока един след друг излязоха двата медицински екипа. Внимателно носеха на носилките си по един окървавен мъж. Явно, че това бяха пострадалите. След миг няколко ченгета, сред които Станимиров и Петков, изведоха трети човек с белезници на ръцете. Той като че ли беше невредим. В първия момент арестуваният се стори познат на Красимир, а в следващия вече беше сигурен, че това беше партньорът му. Наемникът се стъписа. „Какво по дяволите прави тук Венци?“ Според последната информация, с която разполагаше, той и Чернев стояха пред хотела, в който Даниела беше оставила документите и самолетния билет на Петър, а сега виждаше, как каратистът е изведен от някакъв блок, с белезници на ръце. Мъжът в черния джип се изпълни с гняв. Някой се беше погрижил да прецака Георги, но по-лошото беше, че и Удара покрай него беше забъркан в играта. Десятката започна да се упреква. Не можеше да понесе мисълта, че в тази сграда до преди минути спортистът се е борил за оцеляването си, а той, който му беше партньор, е наблюдавал безучастно отвън. Естествено никой не го беше информирал, че Венци е горе, но се чувстваше виновен. „По дяволите, трябваше да направя нещо.“
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
