Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2013 00:14 - Жажда за пари (41) - "Пипнахме го"
Автор: stamenmihalevski Категория: Други   
Прочетен: 820 Коментари: 0 Гласове:
1



    След около десетминутно пътуване, Венци и Георги вече бяха пред блока, в който според думите на Даниела се намираше жилището, в което бяха скрити безценните компромати. Шофьорът паркира и заедно със спътника си излезе от автомобила. Огледаха се. Каратистът забеляза нещо, което беше както съвсем нормално, така и доста странно. Един мъж, който се намираше на около десетина метра от тях, веднага след пристигането им, запали колата си и потегли. Това може би беше просто една случайност, защото все пак наоколо живееха доста хора, но въпросното лице сякаш се изплаши доста тогава, когато Удара го погледна. Наемникът хвърли едно око на регистрацията на автомобила. Запомни я лесно, защото цифрите се повтаряха две по две. Предполагаше, че тази информация няма да му потрябва никога, но все пак беше свикнал да обръща внимание дори и на малките детайли, когато изпълняваше някаква по-специална поръчка, защото не рядко подробностите се оказваха от голямо значение за успешното приключване на задачата. Той и Валяка се отправиха с бързи крачки към входа на блока. Не след дълго вече се изкачваха по стълбището, което щеше да ги отведе до желаното място. През цялото време, докато вървяха, никой не каза нито дума. Мафиотът мълчеше, защото постоянно мислеше за документите, които се намираха в този апартамент. Венци пък не смееше да продума, защото виждаше, че шефът му, се нуждае от малко спокойствие. Минутка по-късно вече бяха пред входната врата на жилището. Чернев извади от джоба на сакото си личното си огнестрелно оръжие. Каратистът направи същото, въпреки че обикновенно предпочиташе ръцете му да са свободни, но сега не знаеше какво го очаква вътре. Георги натисна бравата на вратата. Беше отключено, така както Калоянова му беше написала в съобщението. Двамата влязоха предпазливо.

-   Мислиш ли, че тук ще намерим това, за което сме дошли? – попита Удара.

-    Млъкни, по дяволите, може да има някой. - тихо, но същевременно много ядосано каза другият мъж.

Решиха да се разделят. Започнаха да влизат от стая в стая. След няколко секунди Валяка чу някакво силно тропане от съседното помещение, където преди миг беше отишъл наемникът. Веднага се насочи натам. Когато влезе, видя как спортистът беше обезобразил някакъв човек, който лежеше на пода. Засили се и изрита в корема непознатия, който се приви от болка. На около три метра от поваления се намираше пистолетът му. Вероятно още с влизането си Венцислав беше обезоръжил неприятеля и след това го беше пребил от бой само за няколко секунди.

-     Къде е Петър? - извика мафиотът. Той си мислеше, че това е пратеник на финансиста.

Отговор не последва. Чернев се ядоса и отново изрита в корема беззащитния мъж.

-         Кажи ми това, което знаеш за съветника, защото още сега ще ти пръсна мозъка.

-         Ти ли си Георги? - попита измъчено Димитър, заради болката в корема.

-         Да.

-         Значи и ти си прецакан като мен.

Тези негови думи изнервиха допълнително Валяка. Той започна да бие с всичка сила и където му паднеше човека на земята. След няколко секунди Удара го хвана и го дръпна настрани, като му каза:

-         Мъртъв не ни върши работа.

-         Аз също бях излъган. Кучката ни прекара всички.

Това, което казваше окървавеният, сякаш започваше да придобива някакъв смисъл. Вероятно говореше за Калоянова.

-         Какво искаш да кажеш? - попита мафиотът.

-         Даниела те е излъгала. Ти ще отидеш в затвора.

Чернев вече не можеше да търпи наглостта на непознатия. Насочи оръжието си към него и му каза:

-   Слушай какво! Няма да те питам втори път. Какво трябва да знам? Или ми кажи веднага, или ще ти пръсна мозъка още сега.

-     Полиция, хвърли оръжието или ще стрелям! – чу се силем мъжки глас зад Георги.

Той се изпълни с гняв. Явно, че така или иначе беше попаднал в капана на Момчилов. Дали Калоянова имаше вина за това или не, сега точно нямаше значение. Завъртя се бързо и насочи пистолета си към мястото, на което според слуха му се намираше ченгето, което беше произнесло заплахата. В този момент се чу изстрел от огнестрелно оръжие. Миг по-късно Валяка усети остра болка в дясното си рамо. Падна на земята. Сякаш цялата му енергия, се изпари. Отпусна се. Имаше чувството, че всеки момент ще изгуби съзнание, но това не се случи. Вече усещаше вкуса на загубата. Беше му ясно, че всичко беше свършило. Огромната му власт в държавата сякаш беше отишла по дяволите. Богатствата му щяха да попаднат във вражески ръце. Целият му труд, който беше положил през последните десетина години щеше да се окаже напразен. Всичко това, само защото се беше доверил на един човек, който го беше измамил. И най-лошото щеше да бъде затвора, който го очакваше. Присъдата му нямаше да бъде лека, поради простата причина, че много хора щяха да се постараят да го задържат там колкото се може повече време, а дори ако беше възможно и завинаги. Същевременно бившият му съветник щеше да си харчи откраднатите милиони необезпокояван. „Не си мисли, че играта е приключила Петре, ще си платиш за всичко, което ми причини!“ - си помисли мафиотът. Венцислав стоеше като препариран. Рядко му се случваше да се стъписа от нещо, но този път бързата реакция на шефа му, след заплахата на ченгето и внезапния изтрел на полицая, след опита на Чернев да го убие, го бяха накарали да замръзне на място. Каратистът не беше от хората, които лесно можеха да бъдат накарани да се подчинят, но в момента ситуацията го изискваше. Все пак служителите на реда стояха на около три-четири метра от него с насочени пистолети и вече бяха доста концентрирани след направеното от Георги, затова сега беше абсолютно безсмислено да ги напада по какъвто й да е начин, защото щеше да последва Валяка в болницата, ако изобщо оживееше. Постави оръжието си бавно на земята и го ритна към антимафиотите. Единият от тях се приближи към двамата ранени и спортиста. Сложи на всички от тях белезници. В същото време колегата му стоеше на дистанция и държеше на мушка единствения напълно здрав мъж, който имаше доста внушителен вид и със сигурност беше много опасен, дори и без пистолет в ръка. След като Станимиров и Петков вече бяха напълно сигурни, че тримата са обезвредени и не представляват никаква заплаха, се отправиха към мястото, където Даниела им беше написала, че се намират компрометиращите документи. Всъщност то също беше в тази стая. Васил повдигна внимателно килима. Пред очите му се намираха доказателствата, които с Ивайло бяха търсили вече повече от година. Моментът, в който се добират до тях беше настъпил. Заедно с него, животът на двете ченгета щеше да се промени значително. Бяха успели да се преборят с един от най-големите мафиотски босове в държавата, което си беше повече от постижение. Професионалната им биография вече никога нямаше да е същата, както и размера на средствата в банковите им сметки. Полицаите вече усещаха гордостта, която щеше да ги съпътства до края на съществуването им. Също така се радваха заради големите награди, които щяха да получат много скоро, след като Тодоров научеше добрата новина. Мисията беше изпълнена. Станимиров извади мобилния си телефон от джоба си и набра някакъв номер. Секунда по-късно каза:

-   Антоне, ти ли си? - след като чу потвърждение от страна на човека с когото разговаряше, отново проговори. - Пипнахме го. И доказателствата са при нас. Играта свърши. Докарай с теб и „бърза помощ“. Има ранени.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stamenmihalevski
Категория: Други
Прочетен: 102651
Постинги: 74
Коментари: 68
Гласове: 155
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031