Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2013 13:22 - Жажда за пари (39) - "И сами ще се справим"
Автор: stamenmihalevski Категория: Други   
Прочетен: 817 Коментари: 0 Гласове:
1



    Ивайло държеше в ръцете си две пластмасови чашки, пълни с кафе. Крачеше внимателно и малко по малко се приближаваше към паркирания пред жилищния блок автомобил, в който го чакаше Васил. Преди няколко минути беше отишъл до най-близкото заведение, от където беше купил по една ободряваща напитка за себе си и колегата си, защото вероятно ги очакваше един дълъг и скучен ден, през който не трябваше да мърдат от мястото, където щеше да се появи Петър, за да си вземе фалшивите лични карти и самолетния билет. Мобилният телефон на полицая започна да звъни. Тази мелодия звучеше, когато беше получено ново съобщение. Ченгето реши, че първо ще занесе чашите с кафе до колата и тогава ще погледне кой и защо го притесняваше.

 

*   *   *  

 

   Красимир все още се намираше в черния джип, от където наблюдаваше двете полицайчета. Нямаше никаква представа какво се случваше в момента с партньора му и Георги, защото не се беше чувал с тях от доста време, но със сигурност все още не бяха пипнали Петър, щом не се бяха обадили. Преди няколко минути едното ченге беше излязло от автомобила и беше тръгнало пеша в някаква посока. Това негово действие беше привлякло вниманието на Десятката, но не след дълго наемникът, беше разбрал, че антимафиотът просто беше отишъл за кафе, което със сигурност означаваше, че служителите на реда се подготвяха за едно дълго чакане, но на какво? Въпреки това, само няколко секунди, след като се беше завърнал и се беше качил отново в цивилната полицейска кола, той и колегата му бяха потеглили. Красимир веднага запали двигателя на джипа.   

 

*   *   *

 

   Станимиров и Петков се движеха по улицата, която щеше да ги заведе до желаното място.

-         Не мислиш ли, че трябва да изчакаме подкреплението, преди да правим каквото и да било? - попита Васил. Искрено се надяваше да получи положителен отговор на въпроса си.

-         Не, нямаме време! - съвсем сигурен в думите си отговори Ивайло. – Достатъчно дълго чакахме, за да хванем този негодник и сега сме длъжни да действаме веднага. - Мъжът замлъкна за момент, след което добави с успокояващ тон: - Спокойно и сами ще се справим! Няма да ни се изплъзне. Кога ще сме там?

-         До минута ще пристигнем.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stamenmihalevski
Категория: Други
Прочетен: 102653
Постинги: 74
Коментари: 68
Гласове: 155
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031