-         Ало? – прозвуча в слушалката гласът му.

-         Петър се обажда. След малко ще съм на летището. Ще се срещнем ли там? – той се опитваше да проведе един нормално изглеждащ разговор, за да не предизвика любопитството на шофьора на таксито. Това можеше да обърка малко шефа на охраната, но финансистът се надяваше, че нямаше да се стигне до там.

-         Да, разбирам. В момента не съм на работа, така че вероятно няма да се видим, но това не е проблем. Ще се свържа с колегите си и ще ги предупредя за теб. Ще направиш това, което се разбрахме. Нали си спомняш добре инструкциите?

-         Да.

-         Добре, отлично! Е, приятен полет тогава!

-         Благодаря. Сигурно е, че няма да има изненади, нали? - Момчилов сякаш се нуждаеше от някакво потвърждение, че всичко ще е наред, защото ако бъдеше заловен с цяла раница, пълна с пари, със сигурност щеше да си навлече големи неприятности.

-         Не се притеснявай за нищо. Имаш думата ми - отвърна Живко.

-         Е, тогава дочуване.

-         Дочуване.

Бившият съветник сложи мобилния си телефон в джоба си. Двамата мъже в колата щяха да достигнат желаната цел само след няколко минути. Колкото повече се приближаваха, толкова повече Петър започваше да се радва и едновременно с това притеснението му ставаше все по-голямо. Молеше се на господ, планът на Даниела да проработи и да го измъкне от цялата тази каша. Не беше информиран подробно за това, какво точно беше замислила тя, но силно се надяваше то да е за негово добро. Много важно беше отстраняването на Чернев. Ако по една или друга причина мафиотът успееше да се измъкне и не попаднеше зад решетките, със сигурност щеше да намери начин да открие измамилия го и да му отмъсти за сериозните проблеми, които му беше създал. Нещо друго също много го притесняваше. Ако Калоянова беше проследена от служителите на Валяка или тези на полицията, тогава след няколко минути щеше да стане доста горещо на летището. В момента обаче връщане назад нямаше. Или трябваше да се действа веднага, или нещата тотално щяха да излязат от всякакъв контрол. Целта беше достигната. Таксито спря пред централния вход на първи терминал. Финансистът се обърна към Слави и го попита:

-         Е, колко ти дължа?

-         Нищо, Даниела ми плати предварително.

-         Сериозно ли? - приятно изненадано прозвуча Момчилов.

-         Тя не ти ли е казала?

-         Не.

Клиентът извади една банкнота от портфейла си и я подаде на шофьора.

-         Ето, купи нещо на децата и жена си. Днес си свърши добре работата, та-ка че това е едно малко благодаря от мен.

Другият мъж се усмихна доволно и взе парите.

-         Мерси, жив и здрав да си!

-         Чул те господ! Е, довиждане и всичко хубаво!

-         Хайде, хайде, махай ми се от главата, няма цял ден с теб да се занима-вам. И други хора чакат! - Слави буквално започна да се кара на Петър.

В първия момент бившият съветник се стъписа. След като шофьорът видя реакцията му започна да се смее гръмогласно. Този човек имаше странно чувство за хумор. Въпреки това отново успя да развесели финансистът. Той слезе от таксито с усмивка на лицето си. Запъти се към входа на летището. Постоянно се оглеждаше около себе си. Не забеляза нищо подозрително. Сякаш никой не му обръщаше никакво внимание, което го успокои. Влезе в сградата и се насочи към ресторанта, където Калоянова и съпругът й трябваше да го чакат.