В сградата, в която се намираха офисите на най-високопоставените служители на единия от мобилните оператори в страната, работеше и човек, който беше дълбоко свързан както с полицията, така и с подземния свят в държавата. Името му беш...

    След като Даниела отпътува с миниатюрната си кола отново към града, реши, че ще е най-добре да си потърси някаква стая, където да отседне през следващите няколко дни и да излиза от нея само тогава, когато се наложеше. Не желаеше да с...

    Станимиров и Петков се качиха в служебния си автомобил. Започнаха да разглеждат последните набрани номера от менюто на намерения мобилен телефон. Всички им бяха известни, защото бяха записани имената на притежателите им, които бяха в...

    Вече беше изминал половин час, след като Борис, единият от служителите на Георги, се беше свързал с хората от екипа на Петър и им беше предал съобщението от мафиота. През това време, се опитваше да се измъкне от колегата си, който ст...

    Даниела паркира малкото си автомобилче пред сладкарницата, в която щеше да се срещне със стария си познат. Излезе от колата, заключи я и се отправи към заведението. Влезе вътре, огледа се, но не успя да види познатата физиономия на М...

   Петър се отдалечаваше от уличния телефон, от който беше разговарял с Калоянова. Интуицията му подсказваше, че веднага трябва да напусне мястото, където беше оставен от таксито. Не знаеше защо, но си мислеше, че много скоро тук ще прис...

    Застаряващото лице на Георги Чернев, който вече приближаваше четирсет и пет годишна възраст, беше почервеняло от яд и същевременно излъчваше някаква невероятна ярост. Присвитите му и пълни със злоба тъмно кафеви очи, съчетани с учест...

    Малък червен автомобил паркираше между останалите коли пред четириетажен жилищен блок. След като двигателят угасна от него слезе млада жена на около трийсет години. Тя имаше стройно тяло, беше висока почти метър и седемдесет и беше с...

    Тридесет и три годишен мъж събираше най-важните си вещи от хотелската си стая. Спря се за миг и погледна часовника си. Беше седмнайсет и двайсет. „По дяволите.” Паникьоса се. Не изгуби нито секунда повече. Продължи със за...

   "Жажда за пари" ... Така се казва първата и последната(поне засега) книга, която съм издавал. Отпечатана е преди около четири години и половина, но в доста малък тираж. Като цяло достъп до нея имат само мои познати или евентуално позн...

(http://nozharov.blog.bg/politika/2013/05/06/da-prodadesh-bydeshteto-si-za-100-lv-ili-kak-izglejda-bylgar.1107683). Преди вече повече от час прочетох постинга на блогъра nozharov, към който е линка по-горе. Дори написах и коментар, но ре...

  По отношение на инфото за военните не желая да пиша, защото нямам компетенцията, но понаучих някои нови неща, за което благодаря. За българите, индивидуализма и състоянието на държавата ни обаче искам да спомена нещо(всъщност доста нещ...